(народна приказка)

Един златар изработил пръстени, обици и други накити. Тръгнал да ги продава в едно село, дето имало събор.
Като минавал през гората, изскочили разбойници и го обрали.
-Войводо, - обърнал се златарят към главатаря на разбойниците, - вие ми оставихте най-голямото богатство: златните гривни.
-Казвай де са, или ей сега ще ти отрежа главата! – сърдито изревал войводата и измъкнал ножа си.
-Златните гривни са занаятът ми. Всичко ми взехте, но него не отнехте. С него аз пак ще спечеля.
Тогава главатарят се ухилил гадно, и с мазен глас и гротескова интонация издекламирал:
-Така и станало-о-о. Златарят спечелил със своя занаят повече, отколкото му били взели. А разбойниците били заловени и обесени-и-и.
Апашите се превивали от смях – хем им било наистина смешно, хем гледали даа угодят на шефа си.
-Само че, - продължил войводата  вече сериозно, - сега не е времето на дедо ти и животът не е народна приказка. Сега нашите права са защитени, правната мисъл достигна невиждани висоти, а условията в местата за лишаване от свобода са несравнимо по-добри от тогава. Смъртното наказание, тази варварщина, отдавна е отречена в целия цивилизован свят. И дори да ни приберат за известно време, ние излизаме по-силни. Та ето какво ще ти кажем за твоите “златни гривни”: Ние ще те обираме и утре, и в други ден и в по-други ден. Как я виждаш ти тази работа с печеленето? По-добре си помисли как да се разберем, че и за теб да остава по нещичко. Пък и всичко се случва. Какво ще стане ако някоя нощ изгори работилницата ти. А имаш и кредит за нея да изплащаш.
В този момет иззад завоя се появили двама учени, един програмист и един бизнесмен, които неволно чули целия този разговор. Те били хора, които уважавали законите, но иначе споделяли с разбойниците общи ценности.
Единият учен рекъл:
-Ти какво си въобразяваш с твоите златни гривни, самонадеяни човече! Хубаво ти каза войводата, сега не е времето на дедо ти! Аз ще хвана десетима китайски и индийски докторанти и до три години ще разработим 3-D принтер, печатащ съвършено със всички благородни метали и сплавите им. Ще залеем света с качествени и евтини бужута. Ще подобрим качеството на живота. Прекрасният нов свят иде!
-А аз ще напиша за 3-D принтера драйвери и развойна среда за генериране на модели на бижута с 3-D визуализация! – добавил програмистът.
-Да, ама бижутата ви ще бъдат еднотипни, а всяко от моите има своя индивидуалност... –опитал се да възрази златарят.
-Абе, байно, рекъл програмистът, моята програма ще може да генерира две на степен 256 различни модела. Сметай да видиш колко е това, па сравни с населението на земята и тогава приказвай чии бижута ще са еднотипни и кои индивидуални!
В този миг се намесил и другият учен:
-А аз съм в център за изследване на човешкия мозък. Ние с моите докторанти ще разработим методи и алгоритми, чрез които въз основа на електроенцефалографските сигнали на пациента, пардон, на клиента, ще генерираме модели на бижута, които най-добре ще пасват на неговата индивидуалност.
Бизнесменът, който до този момент мълчал и слушал внимателно, се намесил:
-Така, така, момчета. Работете, хабете си нервите, кьоравете се от четене, хващайте хемороиди от седене зад компютрите, икономическият растеж иска жертви! Пък си въобразявайте, че работите за щастието на човечеството! А аз пък ще продавам вашия продукт. Ще направя и завод за бижута с вашите технологии, ще разкрия работни места. Това е истинска наука – когато научните изследвания обслужват нуждите на бизнеса!
-И така, би могло да се направи заключението, че би било уместно да хванете вашите златни гривни, да им придадете постъпателно движение и да ги позиционирате в ректума си. – обобщил научно, безпристрастно и ценностно неутрално първият учен.

Златарят разбрал каква е работата. Проклел баща си, задето го набутал в глухата линия на занаята, и зарязал златарството. Тепърва да става разбойник или бизнесмен, било вече късно, та се хванал писарушка в едно ведомство, колкото да изкара стаж за пенсия. А на синовете си заръчал да се насочат към бизнес, информационни технологии или разбойничество, пък за зор заман да вземат да изкарат между другото и едно висше в областта на инженерните науки.
Учените припечелили прилично, направили си къщи с басейни, но за пет години, се натопили само веднъж в тях, понеже имали много работа – четене, докторанти, публикации, конференции, търсене на финансиране. Програмистът бил по-добре. А бизнесменът изкарал много пари, толкова много, че дори се замислил дали да не се поглези и да вземе да дарява по нещичко за благородни каузи.
Оттогава вече не можеш да накараш никого да овладява занаят или да учи. А всеки се стреми да се занимава с бизнес или с разбойничество. Ако няма кой да го вкара в бизнеса или ако не му се занимава с опасна работа, гледа да стане програмист.