Постинг
30.04.2012 23:15 -
КРАСИВИЦИТЕ НА ДРЕВНА ИНДИЯ
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 12581 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2012 23:01
Прочетен: 12581 Коментари: 3 Гласове:
18
Последна промяна: 03.05.2012 23:01
КРАСАВИЦИТЕ НА ДРЕВНА ИНДИЯ - ЖЕНИ НЕБЕСНИ
И ЗЕМНИ
Индийската култура се отличава с особено отношение към жената. Независимо от различните религии на Индия, независимо от различните династии, които са управлявали, независимо от тяхната политика, уважението към индийската жена винаги се е запазвало. То възникнало още през епохата на матриархата, когато в лицето на всяка жена се почитала богинята на плодородието Майката-прародителка.
В отношението към нея винаги се забелязва любов и нежност: "жените са нежни като цветя, и предпочитат да ги завладяват с любов" (Камасутра). В Индия украшенията на жената винаги са били смятани за нещо много важно. Появата на жена без украшения пред хората се считало за неприлично. Особено е било и отношението към голотата на тялото. Смятало се, че разголването на тялото е израз на
"идеите за красота и плодородие".
Украшенията в Индия не са били били просто украшения. Ако разголеното женско тяло било полето, огнената енергия, общуването с космоса, то украшенията били проводниците на тази енергия. Със своя блясък скъпоценните камъни привличали слънчевата енергия. Но украшенията не само привличали енергиите, но и защитавали от отрицателната енергия. Затова най-уязвимите места на женското тяло - крайниците, врата, талията били покривани със скъпоценности.
Разбира се, не всички жени в древността са били с безупречно телосложение. Но, не бива да се забравя, че творецът се е стремял да изобрази преди всичко идеала. В индийското изкуство се идеализирали както изображенията на обикновените смъртни, така и на богините.
Най - красиви сред богините от индуисткия пантеон били:
Лакшми - съпругата на бог Вишну, богиня на мъдростта, богатството и светлината, както и на късмета, красотата и плодовитостта.
Сарасвати - съпругата на бог Брахма, покровителка на изкуствата, мъдростта и знанията.
Парвати ( Шакти, Амбика) - съпруга на бог Шива и майка на Ганеша, богиня на храбростта и силата.
Сред полубожествата на древноиндийската митология се открояват: нагините, якшините, врикшаките, небесните танцьорки - апсари. Всичките те били прекрасни, омайващи прелъстителни.
Според древния епос «Рамаяна» апсарите били родени от океана.
Апсара-небесна танцьорка Нагини - жената змия
Якшини-прекрасния демон Врикшака - горска нимфа
Цялата индуистка литература, и религиозна, и светска, цялото изкуство изобилстват от намеци със сексуален смисъл, полова символика и откровени еротични описания. В Индия също имало хетери подобно на древна Елада, жени, които не били свързани с правилата и ограниченията, регламентиращи поведението на жените от другите касти. Една малка част от тях били не само красиви, но и образовани, богати и заемали високо положение в обществото. Индийската хетера от висока класа трябвало да владее 64 вида изкуства.
Съществували пет вида хетери: царски, градски, които се делели на бедни и богати, храмови танцьорки - девадаси и небесни - апсари.
Девадаси
В древността индийците смятали, че цялата прелест на жената е съсредоточена в пищното и тяло. Обемистите форми, според разбиранията им, били символ на здраве, богатство и сит живот. Вероятно поради тази причина скулптурата била толкова широко разпространена, а портрети не са създавани. Идеалната красавица била с тънка талия, големи гърди и пищни бедра, « подобни на слонови хоботи ». Индийските комплименти като « красива като крава » или « грациозна, като слон » трябвало да подчертаят природната мекота, закръгленост на формите и величествената грация. Ценели се още плавната походка, правилната осанка, умението да се изпълнява танц с корема, който се считал за най-привлекателната част на индийката. Според канона, коремът трябвало да има цели три "красиво оформени" гънки. А светлата кожа се смятала за недостижим идеал.
Главното предназначение на индийката било майчинството. Защото жената била съсредоточие на активните сили на природата, за разлика от пасивното мъжко начало. Тя била пълна с творческа енергия, способна да съзидава и разрушава.
По материали от:
http://mithuna.narod.ru/index.html
И ЗЕМНИ
Каква била женската красота според разбиранията на древните индийци? Отговорът ще намерим в древната индийска литература – митовете и легендите, епоса, драмата и лириката, свещените текстове, сутрите. Всички са изпълнени с женски образи било на земни жени, богини или полубожества. А как изглеждал този идеал ни разкриват многобройните образци на скулптурното изкуство, декорацията от фасадите на многобройните древни храмове, фреските.
Индийската култура се отличава с особено отношение към жената. Независимо от различните религии на Индия, независимо от различните династии, които са управлявали, независимо от тяхната политика, уважението към индийската жена винаги се е запазвало. То възникнало още през епохата на матриархата, когато в лицето на всяка жена се почитала богинята на плодородието Майката-прародителка.
В отношението към нея винаги се забелязва любов и нежност: "жените са нежни като цветя, и предпочитат да ги завладяват с любов" (Камасутра). В Индия украшенията на жената винаги са били смятани за нещо много важно. Появата на жена без украшения пред хората се считало за неприлично. Особено е било и отношението към голотата на тялото. Смятало се, че разголването на тялото е израз на
"идеите за красота и плодородие".
Украшенията в Индия не са били били просто украшения. Ако разголеното женско тяло било полето, огнената енергия, общуването с космоса, то украшенията били проводниците на тази енергия. Със своя блясък скъпоценните камъни привличали слънчевата енергия. Но украшенията не само привличали енергиите, но и защитавали от отрицателната енергия. Затова най-уязвимите места на женското тяло - крайниците, врата, талията били покривани със скъпоценности.
Разбира се, не всички жени в древността са били с безупречно телосложение. Но, не бива да се забравя, че творецът се е стремял да изобрази преди всичко идеала. В индийското изкуство се идеализирали както изображенията на обикновените смъртни, така и на богините.
Най - красиви сред богините от индуисткия пантеон били:
Лакшми - съпругата на бог Вишну, богиня на мъдростта, богатството и светлината, както и на късмета, красотата и плодовитостта.
Сарасвати - съпругата на бог Брахма, покровителка на изкуствата, мъдростта и знанията.
Парвати ( Шакти, Амбика) - съпруга на бог Шива и майка на Ганеша, богиня на храбростта и силата.
Сред полубожествата на древноиндийската митология се открояват: нагините, якшините, врикшаките, небесните танцьорки - апсари. Всичките те били прекрасни, омайващи прелъстителни.
Според древния епос «Рамаяна» апсарите били родени от океана.
Апсара-небесна танцьорка Нагини - жената змия
Якшини-прекрасния демон Врикшака - горска нимфа
Цялата индуистка литература, и религиозна, и светска, цялото изкуство изобилстват от намеци със сексуален смисъл, полова символика и откровени еротични описания. В Индия също имало хетери подобно на древна Елада, жени, които не били свързани с правилата и ограниченията, регламентиращи поведението на жените от другите касти. Една малка част от тях били не само красиви, но и образовани, богати и заемали високо положение в обществото. Индийската хетера от висока класа трябвало да владее 64 вида изкуства.
Съществували пет вида хетери: царски, градски, които се делели на бедни и богати, храмови танцьорки - девадаси и небесни - апсари.
Девадаси
В древността индийците смятали, че цялата прелест на жената е съсредоточена в пищното и тяло. Обемистите форми, според разбиранията им, били символ на здраве, богатство и сит живот. Вероятно поради тази причина скулптурата била толкова широко разпространена, а портрети не са създавани. Идеалната красавица била с тънка талия, големи гърди и пищни бедра, « подобни на слонови хоботи ». Индийските комплименти като « красива като крава » или « грациозна, като слон » трябвало да подчертаят природната мекота, закръгленост на формите и величествената грация. Ценели се още плавната походка, правилната осанка, умението да се изпълнява танц с корема, който се считал за най-привлекателната част на индийката. Според канона, коремът трябвало да има цели три "красиво оформени" гънки. А светлата кожа се смятала за недостижим идеал.
Главното предназначение на индийката било майчинството. Защото жената била съсредоточие на активните сили на природата, за разлика от пасивното мъжко начало. Тя била пълна с творческа енергия, способна да съзидава и разрушава.
По материали от:
http://mithuna.narod.ru/index.html
http://www.sunhome.ru/journal/13301
