Щом внезапно чуеш
ударите на сърцето си -
оглеждаш се за миг наоколо
и питаш се , къде ли си!?
Очите спират на прозореца
 и виждаш - вече светло е навън!
Отпускаш се спокойно на леглото,
и казваш си - " Било е всичко само сън " !

Лежиш замислен с поглед
здраво прикован в стената!
Тялом тук си,ала духом,
далеч си - нейде зад зората!
Неусетно връщаш се
от пътешествието толкоз кратко,
въздишаш гласно,усмихваш се...
и спомняш си онуй " оттатък " !

1996г.

naistina e taka,kakto v stixovorenieto.Mnogo e xubavo

Особено,...ако сънят е бил приказен.....! :)))*

Предполагам не, а съм сигурна, че е било впечатляващо, незабравимо пътешествие, което не всеки преживява...
Силно въздействащ стих, мила!:)
Поздравления!
И дано по-често да пътешестваме...:))

Истината е,.....че точно това "пътешествие" ми убягна.....:))),...но явно доста ме е разтърсило тогава.....а, другата,по-хубавата истина за мен е,че не е само то.....,защото има и други...,наистина .... незабравими... - приказни..."пътешествия"...!!!
Прекрасна вечер ти желая мила,.....и едно вълшебно пътуване,....." горе - в чудната страна..." ! :)))***

зареян в родина свята - тъй близо и така далеч...

.... Много си права... - родина свята..., защото
" нашето гражданство е на небесата... " .... !!!
Желая ти спокойна нощ! :)